Сапарева баня (Sapareva Banya)
Сапарѐва ба̀ня е град в югозападна България, административен център на община Сапарева баня в област Кюстендил. Населението му е около 4 хил. души (2022).
Намира се в северните склонове на Рила на 15 km от Дупница. Градът е известен с горещата си минерална вода (103 °C).
Градът е разположен на 75 km югозападно от град София и на 56 km от областния център Кюстендил. В близост до община Сапарева баня минава една от основните пътни артерии в страната – международен път Е79, част от международен транспортен коридор № 4.
В Сапарева баня има горещи минерални извори. Тук се намира единственият в България и континентална Европа гейзер-фонтан.
Природните богатства, климат и местоположение на общината са предпоставка за развитието на балнеолечение, екологичен и селски туризъм.
Средната надморска височина в периметъра на селището е около 750 m, като релефът тук може да се отнесе към типа на хълмисто–нископланинския релеф.
Районът на депото, според геоморфоложкото райониране на България (по География на България, 1997 г.) се отнася към Рилския подрайон на Рило–Пиринския район на подобласт на Рила и Пирин и Местенската грабенова долина на Македоно–Родопската област. Рилският подрайон има планински и високопланински релеф с подчертано вертикално разчленение, като на запад релефът постепенно става нископланински и хълмист.
Намира се в северните склонове на Рила на 15 km от Дупница. Градът е известен с горещата си минерална вода (103 °C).
Градът е разположен на 75 km югозападно от град София и на 56 km от областния център Кюстендил. В близост до община Сапарева баня минава една от основните пътни артерии в страната – международен път Е79, част от международен транспортен коридор № 4.
В Сапарева баня има горещи минерални извори. Тук се намира единственият в България и континентална Европа гейзер-фонтан.
Природните богатства, климат и местоположение на общината са предпоставка за развитието на балнеолечение, екологичен и селски туризъм.
Средната надморска височина в периметъра на селището е около 750 m, като релефът тук може да се отнесе към типа на хълмисто–нископланинския релеф.
Районът на депото, според геоморфоложкото райониране на България (по География на България, 1997 г.) се отнася към Рилския подрайон на Рило–Пиринския район на подобласт на Рила и Пирин и Местенската грабенова долина на Македоно–Родопската област. Рилският подрайон има планински и високопланински релеф с подчертано вертикално разчленение, като на запад релефът постепенно става нископланински и хълмист.
Карта - Сапарева баня (Sapareva Banya)
Карта
Страна - България
 |
 |
| Национално знаме на България | |
Най-ранните свидетелства за човешко присъствие по земите на днешна България датират от преди 200 – 100 хиляди години, или епохата на палеолита. Към петото хилядолетие преди н.е. в североизточна България процъфтява култура, която създава най-ранните златни украшения в Европа. От античността до Тъмните векове по земите на днешна България се развиват културите на траките, древните гърци, келтите, готите и римляните. С пристигането на славяните през VI век, а век по-късно и на прабългарите, започва процесът на изграждане на българската държавност. През 681 година е основана Първата българска държава, която достига разцвета в развитието си в началото на X век и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата. Тя просъществува до 1018 г., когато попада под византийска власт. Отхвърля я с въстание през 1185 г. Втората българска държава достига върха в могъществото и териториалното си разширение през първата половина на XIII век и съществува между 1185 и 1396 г., когато е завладяна от разрастващата се Османска империя.
Валута / Език (лингвистика)
| ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
|---|---|---|---|
| BGN | Български лев (Bulgarian lev) | лв | 2 |
| ISO | Език (лингвистика) |
|---|---|
| BG | Български език (Bulgarian language) |
| TR | Турски език (Turkish language) |