Карта - Стафордшър (Staffordshire)

Стафордшър (Staffordshire) е историческо, административно неметрополно и церемониално графство (с различни размери) в регион Уест Мидландс. В състава му влизат 9 общини с обща площ от 2713 квадратни километра. Сред тях общината Стоук на Трент има статут на унитарна (самоуправляваща се) единица в състава на графството. Населението на областта към 2009 година е 1 067 600 жители. Административен център е град Стафорд.

Графството е разположено в западната средна част на Англия и е част от официалния регион Уест Мидландс. На изток граничи с графства Дарбишър и Лестършър. На север е разположено графство Чешър. В южна посока са Уорикшър, Уест Мидландс и Уорчестършър, а на запад се намира Шропшър.

Най-големият град в областта е Стоук на Трент, който е обособен в собствена едноименна автономна община.

В северните и южните части преобладава хълмист релеф с диви бърда в най-северните територии от където идва и името на общината Стафордшър Моорландс. В тази община е разположено и най-високото селище в Британия – селото Флаш, намиращо се на 463 метра над морското равнище.

По протежение на цялото графство има големи, важни за страната находища на въглища. Почвите са предимно глинести, поради което в миналото, земеделието не е било силно развито до въвеждане на високо-механизираните ферми.

През Стафордшър протича река Трент – една от големите реки във Великобритания. По цялата територия е развита обширна мрежа от плавателни канали, сред които: „Канал Ковънтри“, „Канал Бирмингам и Фейзли“ и „Канал Трент и Мърси“.

В областта за ловджийски цели е развита специалната порода бултериер носеща нейното име – Стафордширски бултериер.

През 2009 година, край град Личфийлд е открито „Стафордшърското съкровище“, което е най-голямата находка в Британия на златни предмети с англосаксонски произход. Съкровището е датирано към периода VII – VIII век, което го причислява към кралството Мерсия, съществувало по това време на острова.