Карта - Съмърсет Хаус (Somerset House)

Съмърсет Хаус (Somerset House) е голяма сграда в Лондон, дворец. Била е кралска резиденция Английската революция, по-късно се заема от правителствени служби. Към 2022 г. в нея се помещават главно музеи и художествени галерии. Източното крило се заема от Кингс Колидж (от структурата на Лондонския университет).

Разположена е от южната страна на улица Странд в Централен Лондон, с изглед към река Темза, от източната страна на моста Ватерло. До изграждането на укрепителните крайречни стени е била на самия бряг на Темза. Централната група от неокласически постройки, по проект на архитекта сър Уилям Чеймбърс, датира от 1776 – 1796 г. Разширена е с класически викториански крила на север и на юг. На това място е имало сграда със същото име повече от 2 века по-рано.

През XVI век, когато поетите все още пишат за „сребристата Темза“, северният бряг на реката между днешното Сити и Уестминстър е предпочитано място за именията на аристокрацията. През 1539 г. Хенри VIII подарява земи на Едуард Сиймур в „Chester Place, извън Темпъл Бар, Лондон“. Когато престолонаследникът – болнавият невръстен крал Едуард VI – сяда на трона през 1547 г., Сиймур като негов вуйчо става регент и лорд-протектор, като получава титлата херцог на Съмърсет. Около 1549 той срутил няколкото сгради, които били на това място и започнал да си строи внушителна резиденция, като се възползвал свободно от околните сгради, в това число и от зали за литургии и метосите в старата катедрала „Сейнт Пол“, разрушени в полза на херцог Съмърсет и други влиятелни протестантски благородници при закриването на манастирите. Сградата, на 2 етажа, построена около четириъгълен вътрешен двор, с вход с височина от 3 етажа, била сред най-ранните примери за английска ренесансова архитектура. Не е известно кой е архитектът.

Преди да бъде завършена обаче, херцог Съмърсет вече си е създал много врагове във властта. В борбите за власт той търпи поражение и през 1552 г. е екзекутиран в Тауър. Имението Съмърсет става собственост на короната и в продължение на няколко години в него живее принцеса Елизабет преди да бъде коронясана като Елизабет I през 1558 г.

От този момент за един дълъг период от време имението става един от кралските дворци. Елизабет I живяла там по време на царуването на сестра ѝ Мери I, а също така е използвано и от кралиците на Джеймс I, Чарлз I, и Чарлз II. По време на царуването на Джеймс I сградата е лондонска резиденция на неговата съпруга Анна Датска и е прекръстена на „Датската къща“. Кралицата прави редица скъпи допълнения и подобрения, някои по дизайна на Иниго Джоунс. Това разширяване на сградата продължило и по времето на Чарлз I, в това число и изключително оспорваното допълнение на съпругата му Хенриета-Мария – Римокатолически параклис (отново по проект на Джоунс, който по късно умира в Съмърсет Хаус през 1652). Параклисът е обслужван от Ордена на капуцините. Към него е имало и малко гробище, като все още могат да бъдат видени някои надгробни камъни.

Кралското владеене на Съмърсет е прекъснато от Английската революция и през 1649 г. Парламентът се опитал да я продаде. Купувач не се намерил, но от продажбата на обзавеждането била събрана значителната за онова време сума от 118 000 паунда. И все пак къщата е полезна: част от нея служи за щаб на армията, генерал Томас Феърфакс (председателят на Парламента) се установява също там. Жилища са предоставени и на други членове на Парламента. Именно тук е положено тялото на Оливър Кромуел след смъртта му през 1658 г.

Две години по-късно, с Реставрацията на монархията, Хенриета Мария започва мащабна програма за преустройство. Но през 1665 г., преди да я завърши, тя се завръща във Франция. Сградата продължава да се ползва като резиденция на аристокрацията, но в народните представи имението се слави като крепост на католицизма. През 1685 сър Кристофър Рен е нает за преустройството му, но скоро след това имението почнало да запада, като постепенно кралските особи го забравят. Неговата градина, отворена за посещения, е мястото, използвано от Каналето за неговите пейзажи на Темза. Старото здание е разрушено през 1775 г.