Карта - Чувашия (Chuvashskaya Respublika)

Република Чувашия, накратко Чувашия (чув. Чӑваш Республики, Чъваш Республики, Çovaş Respupliki, چآۋاش رەسپوپلېكې) е субект на Руската Федерация, разположена в източната част на Европейска Русия, в Приволжкия федерален окръг и Волго-Вятски икономически район. Площ 18 343 km2 (75-о място в Руската Федерация, 0,11% от територията ѝ), население към 1 януари 2017 г. 1 235 863 души (41-во място в Руската Федерация, 0,84%). Столица е град Чебоксари. Разстоянието от Москва до Чебоксари е 768 km.

Предците на чувашите са били прабългарите и савирите, тюркски племена, пребивавали в Северен Кавказ през V-VIII век. През VII век част от прабългарите заминават за Балканите, където заедно с местните славяни създават съвременна България. Друга част се премества в региона на Средна Волга (вж. Волжка България), където прабългарското население, което не е приело исляма, е основата на чувашкия народ.

По време на монголското нашествие във Волжка България, степният народ савири (сувари) мигрира на север, където са живели фински племена, като мордовци и марийци. Чувашите твърдят, че са потомци на тези сувари, които се асимилират с марийци. През 1242 г. те стават васали на Златната орда. По-късно монголските и татарските владетели не се намесват вътрешни работи на местните, стига ежегодно да се плаща данък на Сарай. Когато силата на Златната орда започна да намалява, местният волжки татарин Мурзас от Пиана и Темников се опитват да управляват района на Чуваш.

По време на завоевателната война на Иван Грозни срещу Казанското ханство, през август 1552 г. князете Чуваш Орсей и Мари Аккар Токари се заклеват в лоялност към Велико московско княжество при Алатир на река Сура. Между 1650 и 1850 г. Руската православна църква изпраща мисионери, говорещи чувашки, да се опитат да покръстят чувашите в православната вяра. Група от тези мисионери създават писмен чувашки език. Повечето от чувашите, останали в района, стават православни християни, но някои остават езичници.

На територията на Чувашия са построени градовете-крепости Чебоксари (за първи път споменат в летописите през 1469 г., основан като град-крепост през 1555 г.), Алатир (1780 г.), Цивилск (1584 г.), Ядрин (1590 г.), които се развиват и като търговско-занаятчийски центрове. През XVII век се заселват наново южните и югозападните части на Чувашия, които са били изоставени през XV век покрай разбойническите нападения на ногайците и различни къпчакски племена.

На 15 май 1917 г. чувашите се присъединяват към идел-уралското движение, а през декември 1917 г. се присъединяват към краткотрайно просъществувалата иделско-уралска държава, когато е постигнато споразумение с татарстанските представители за очертаване на източната граница на Чувашия при река Свияга. През 1918 – 1919 г. Руската гражданска война обхваща района. Войната завършва с победа за болшевиките. За да получи подкрепа от местното население, Ленин нарежда да се създаде Чувашка държава в рамките на Руската СФСР. На 24 юни 1920 г. се образува Чувашката автономна област (Чувашка трудова комуна (автономно областно обединение)), която през април 1925 г. е преобразувана в Чувашката АССР. На 24 октомври 1990 г. е провъзгласена Чувашката ССР в рамките на ОНД, а на 13 февруари 1992 г. – Чувашката Република като субект на Руската Федерация.