Бошняшки език
Босненски или бошняшки (самоназвание: bosanski jezik/босански језик, bošnjački jezik; бошњачки језик) е южнославянски език. Той е национален стандартен език на бошняците (босненските мюсюлмани), който е базиран на щокавския йекавски диалект, като за писменост се използва латиницата. На босненски език говорят около 2 милиона души в Босна и Херцеговина, Черна гора, Сърбия и Хърватия, както и неустановен брой емигранти в Турция, Европа и Северна Америка.
Босненски език е приет за един от трите официални езика в Босна и Херцеговина наред със сръбски и хърватски. Бошняшкият, сръбският и хърватският са един език в лингвистично отношение, наричан до 1991, а и все още сърбо-хърватски или хърватско-сръбски език, главно извън територията на четирите страни, говорещи на него (Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина и Черна гора), въпреки че това название има недостатъци и предизвиква различни възражения. Разликите между тях са съпоставими с разликите между британски, американски и австралийски английски. Бошняшкият език е създаден чрез лингвистична глотомия по подобие на македонския и молдовския език по политически причини.
Името на езика е спорно. Хърватските и сръбски лингвисти смятат, че бошняците трябва да наричат езика си бошняшки, а не босненски, като се обосновават, че езикът би трябвало да се нарича по народа, а не по страната. Бошняшките лингвисти смятат, че такова становище има политически измерения, понеже сърбите и хърватите се боели да не би чрез названието „босненски език“ бошняшкият да се наложи като единствен официален език в Босна и Херцеговина. Тези противоречия са една от основните пречки „босненският“ език да бъде признат в Сърбия и Хърватия.
Босненски език е приет за един от трите официални езика в Босна и Херцеговина наред със сръбски и хърватски. Бошняшкият, сръбският и хърватският са един език в лингвистично отношение, наричан до 1991, а и все още сърбо-хърватски или хърватско-сръбски език, главно извън територията на четирите страни, говорещи на него (Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина и Черна гора), въпреки че това название има недостатъци и предизвиква различни възражения. Разликите между тях са съпоставими с разликите между британски, американски и австралийски английски. Бошняшкият език е създаден чрез лингвистична глотомия по подобие на македонския и молдовския език по политически причини.
Името на езика е спорно. Хърватските и сръбски лингвисти смятат, че бошняците трябва да наричат езика си бошняшки, а не босненски, като се обосновават, че езикът би трябвало да се нарича по народа, а не по страната. Бошняшките лингвисти смятат, че такова становище има политически измерения, понеже сърбите и хърватите се боели да не би чрез названието „босненски език“ бошняшкият да се наложи като единствен официален език в Босна и Херцеговина. Тези противоречия са една от основните пречки „босненският“ език да бъде признат в Сърбия и Хърватия.
Страна
-
Босна и Херцеговина
Босна и Херцеговина е една от шестте федерални единици, образуващи бившата Социалистическа федеративна република Югославия. Републиката успява да извоюва своята независимост по време на войните в СФРЮ през 90-те години на XX век и според Дейтънското споразумение е протекторат на международната общност, който се администрира от Върховен представител, избиран от Европейския парламент. Страната е децентрализирана и в административен план е разделена на две части и един окръг: Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска и Окръг Бръчко. Самите Босна и Херцеговина са историко-географски райони, които днес нямат политически статут. -
Сърбия
Страната е членка на ООН, Съвета на Европа и ЦЕФТА, стреми се към членство в Европейския съюз и пази военен неутралитет. -
Черна гора
Последният държавен глава, преди включването на Черна гора в състава на Югославия, е крал Никола I, който е прадядо на Симеон Сакскобургготски.