Сръбски език

Сръбски език
Сръбският език (српски језик) се говори от около 8,5 милиона души главно в Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора и е официален език в Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина. На него говорят и сръбските малцинства в Хърватия, Северна Македония, Словения, Унгария и Румъния. Трудно е да се определи броят на сърбите – изселници в Европа, Северна и Южна Америка и Австралия.

Сръбският език спада към западната група южнославянски езици. В основата му са по-младите новощокавски говори на щокавския диалект, наречени източни херцеговски говори (за йекавския изговор) и най-младите новощокавски говори (за екавския изговор). Според някои сръбски езиковеди друг основен диалект е т.нар торлашки говор.

В морфологично отношение сръбският език е запазил падежната система при имената, макар и доста опростена (особено в множествено число – в дателен, творителен и местен падеж има общо окончание -ма при съществителните и -им при прилагателните); при глаголите са запазени архаичните времена аорист и имперфект (минало свършено и несвършено време), но се срещат само в произведения на стари писатели, докато в съвременни текстове не се откриват изобщо; все повече намалява използването на инфинитива, който се замества от да- конструкция.

Най-характерна фонетична черта на сръбския език е неговата сложна акцентна система, която дава основание на някои изследователи да го определят като маргинално тонален. Върху стара праславянска основа той е създал система от четири ударения, които се различават както по дължина: къси: ` и ``; дълги: ´ и ˆ; така и по интонация: възходящи: ` и ´; низходящи: `` и ˆ. Сръбското ударение е свободно, подвижно и музикално. То може да стои на всички срички, с изключение на последната. Освен това, то може да променя мястото си, дължината си и интонацията си в различни форми на една и съща дума (јỳнāк, јунáка, јÿначе). Дълга сричка в книжовния език може да се появи не само под ударение, но и след ударение.

Страна
  • Босна и Херцеговина
    Босна и Херцеговина е планинска държава, разположена в западната част на Балканския полуостров. Столицата ѝ е Сараево. Граничи на север, запад и юг с Хърватия, на изток със Сърбия, а на югоизток с Черна гора. Първата страна в света, признала на 15 януари 1992 година независимостта на Босна и Херцеговина, е България.

    Босна и Херцеговина е една от шестте федерални единици, образуващи бившата Социалистическа федеративна република Югославия. Републиката успява да извоюва своята независимост по време на войните в СФРЮ през 90-те години на XX век и според Дейтънското споразумение е протекторат на международната общност, който се администрира от Върховен представител, избиран от Европейския парламент. Страната е децентрализирана и в административен план е разделена на две части и един окръг: Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска и Окръг Бръчко. Самите Босна и Херцеговина са историко-географски райони, които днес нямат политически статут.
  • Косово
    Република Косово (Kosova; Косово и Метохија) със столица Прищина е частично призната държава на Балканския полуостров и Европа. Граничи на север, изток и северозапад със Сърбия, на запад с Черна гора, на юг със Северна Македония и на югозапад с Албания.

    До 17 февруари 2008 г. Косово юридически е автономна област в състава на Република Сърбия, макар фактически областта да не е под контрола на сръбското правителство от 1999 г. Формално Косово е част от Сърбия, но след Косовската война се управлява като протекторат на ООН. През ноември 2006 г. в Сърбия се провежда референдум за нова конституция на републиката, според която Косово остава автономна област, но с по-широка автономия. Това е отхвърлено от предимно албанското население, което не участва в референдума.
  • Северна Македония
    Северна Македония (Северна Македонија; Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (Република Северна Македонија; Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа. Обявява своята независимост от Югославия през 1991 г., а през 1993 г. е приета за членка на ООН. До 12 февруари 2019 г. конституционното име на страната е Република Македония, но заради спора за нейното име с Гърция в международните организации името се употребява с временна представка – Бивша югославска република Македония (съкратено БЮР Македония и БЮРМ). Северна Македония е член на Съвета на Европа и НАТО, а от 2005 г. е кандидат за присъединяване към Европейския съюз.

    Северна Македония е държава без морска граница и съставлява северната част на историческата област Македония, части от която се намират в България и Гърция. На изток граничи с България, на юг – с Гърция, на север – със Сърбия и Косово, а на запад – с Албания. Площта ѝ е 25 713 km², от които 25 229 km² суша и 474 km² водна площ. Столица на държавата е град Скопие, с население от 506 926 души според преброяването от 2002 година. Други големи градове са Битоля, Куманово, Прилеп, Тетово, Охрид, Велес, Щип, Кочани, Гостивар, Кавадарци и Струмица. В Северна Македония има над 50 езера и 16 планини, високи над 2000 m.
  • Сърбия
    Република Сърбия (Република Србија) е държава в Югоизточна Европа. На север Сърбия граничи с Унгария, на изток – с Румъния и България, на юг – със Северна Македония и с частично признатата държава Косово, на югозапад – с Черна гора, а на запад – с Босна и Херцеговина и Хърватия. Столицата ѝ е Белград.

    Страната е членка на ООН, Съвета на Европа и ЦЕФТА, стреми се към членство в Европейския съюз и пази военен неутралитет.
  • Черна гора
    Черна гора (Црна Гора, „Черна планина“) е държава на Балканския полуостров. Граничи с Хърватия и Босна и Херцеговина на запад, Сърбия на североизток, Косово на изток и Албания на юг. Има излаз на Адриатическо море. Държавна, административна столица и най-голям град е Подгорица (200 000 жители), а историческата столица на страната е Цетине. Площта ѝ е 13 812 km², от които 13 605 km² суша и 207 km² водна площ.

    Последният държавен глава, преди включването на Черна гора в състава на Югославия, е крал Никола I, който е прадядо на Симеон Сакскобургготски.