Тибетски език

Тибетски език
Тибетският език е езикът, говорен в Тибет.

На тибетски език се говори в Тибетския автономен регион и някои други райони на КНР, а също в Индия, Непал, Бутан и Пакистан (на диалектите балт и пуриг).

Общият брой на говорещите на тибетски език е около 6 милиона души.

Причислява се към тибето-бирманското подсемейство на сино-тибетското езиково семейство.

Възникването на литературния тибетски език се свързва с появяването на писмеността (най-старият паметник е надписът в манастира Самие, 7 век) и проникването на будизма в Тибет. Литературният език се формира при преводите от каноническата литература на санскрит (превода Трипитака, 8 век). По-нататък получава развитие в богатото писмено наследство: историческо (съчиненията на Бутон Ринчендуб през 14 век), религиозно (Дзонкапа, 14-XV векове), художествено (стиховете на Миларепапрез 11 – 12 век, Далай-лама VI 1683 – 1706).

Съвременният литературен тибетски език е съхранил от древни времена традиционната орфография, като граматиката е изменена незначително, иновациите засягат предимно лексиката.